През двама истински – една фалшива - phibi

Аз всъщност нямам нищо свое.
И право нямам, да го връщам.
Живях добре - на себе си престорена,
на някой другиго прекръстена.

И може би по ред сега си заминавам.
(През двама истински – една фалшива)
Не ми е мъчно. Бог ще ме прощава,
ако реши, че малко го разсмивам.

И май ще съжалявам само че те срещнах.
И много мъничко за теб ще ми е мъчно.
Защото ще си мислиш, че като обречена
с фалшивост съм те заразила предисмъртно.

И няма да запомниш колко ме обичаше.
И колко много с тебе бяхме искрени...

Една лъжа, повторена по много,
нали накрая ставаше на истина.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: phibi
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-18
прочитания: 75
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7364
   Автори: 1979
   Произведения: 43708
   Съобщения: 187039
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61914
   SMS-и: 778
   Снимки: 4573