КОГАТО

Когато виртуално си говорим.
Когато виртуално се обичаме.
Когато виртуално спорим.
Когато виртуално се събличаме.

Забравили сме истинските - себе си.
Забравили сме думата - приличие.
Забравили - за важното в живота си.
Забравили - живеем в безразличие.

В бетонна джунгла днес живеем
и нищичко не трогва нашите сърца.
Повярвали в лъжата за безсмъртие
преследваме до край целта.

Сами се вливаме в матрицата.
Затриваме различните от нас.
За книгата се съди по корицата,
но кой ли ще чете във този час?

Когато всичко ни е програмирано,
когато всичко начертано е...
Не бързай, помисли, дали да си различен,
че този свят от теб ще се отрича!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: музика
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-18
прочитания: 204
точки: 45 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48593
   Съобщения: 213841
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73137
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937