|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Единствено така...
...А чувствата се вият, като змии,
разбудени, жестоки и отровни...
Очите и сълзите... да изпият.
Те - винаги за болката виновни!
Да спре сърцето ми. Дъхът да секне.
Безчувственост да плъзне, като смърт.
В душата ми, най-после да олекне.
Дано издъхне вече, този път!
...
Любов - онази вечно непонятната.
Докоснеш ли я, ти се раждаш нов.
Не мнимата любов. А необятната.
Достойната за името "Любов".
Но нейния товар е непосилен,
защото е така неземно свята.
Отстъпваме със чувство - "Недостойни",
за да не цапаме във нея красотата.
...
Посичай Боже, змийските ни чувства,
вини, злини и болка, смъртен грях...
Без Твоята любов в сърце е пусто.
Обичаме неистински. От страх.
...
Изплашен, да не би да я убива,
поиска любовта да е далечна.
Единствено така ще бъде жива!
Неопетнена, свята, чиста... Вечна!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-05-17
прочитания: 95
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7362
Автори: 1980
Произведения: 43702
Съобщения: 186150
Лексикони: 1895
Коментари: 61867
SMS-и: 778
Снимки: 4582
|
|
|
|
|
|
|
|
|
