Зад сЕло Витиня, под моста висок,
тече сред скалите планински поток.

На китна полянка билкарка седеше,
букет от събраните билки редеше.

А точно пред нея – разцъфнало цвете,
събрало на всички цветя цветовете!

- Билкарко, атласа на билките сам
познавам, но цвете такова не знам!?

- Туй цвете е ново. Това е Ангар –
от обич нещастна най-силния цяр!

От обич безумна по свойта Калина,
от моста той скочил и тук е загинал.

Но Господ над тоя Ангар се смилил,
и в цвете вълшебно го е преродил!

Цъфти това цвете – от мене го знай,
в един ден единствен, в средата на май!

Със изгрева заран Ангар разцъфтява,
красив и щастлив, и цял ден се надява

Калина, която цветята обича,
косите си с него с ръка да закичи!

Калина не идва при него обаче!
Тогава, по залез, Ангар ще заплаче

и всяка сълзичка – безценен елмаз,
събирам и кипвам в отварите аз..!

Билкарката дълго до цветето чака.
Когато по залез то горко заплака,

тя в сребърна чаша сълзите събра.
А цветето клюмна и скоро умря.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Ангар
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-17
прочитания: 155
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2108
   Произведения: 49133
   Съобщения: 227072
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73951
   SMS-и: 810
   Снимки: 4976