Черупки, неспособни за възкръсване

Опъват си платната за отлитане
преди Великден цирковите шатри -
И в този град се смеят, а не плачат
за вчерашните, свои украшения.

Натрупват се в студени каравани
и дрехите изчерпано искрящи,
и фокусите прашно занемели.
На капки дъжд ръждив изцежда пътят
надеждата за дълго задомяване.

Едно джудже
подпира самотата си
в светулките
на мътните прозорци.

Очите му ще помнят светлините им,
когато от града остане сянка.
Но с толкова излишни светлини,
накрая слепота ще го удари.

Безпомощно протяга бивни слонът
да сръфа тъмнината да го пусне,
пък старата му клетка не се плаши
от славата на бившите величия.

СлонОвете са каменни, щом властват,
но цирковият слон е огън гаснещ
и често по клепачът му се плъзга
сълза, която слабите познават.

Все още чувства клоунът момчето,
което влиза в църквата без маска
да пали тихо свещ по Възкресение.
И после босо крачи срещу вятъра
под мишниците с топли козунаци.

Жонглира вече клоунът със топчета,
изсмукали от пръстите му детството
в метала на фалшивия си блясък.

А утре вечер цирковите шатри,
подобно на платна в музеен кораб,
над следващия град ще се разпънат.

Звънец за представление ще хвърлят
на някоя раздърпана поляна,
където за Великден ще напомнят
изсъхналите, яйчени черупки -
черупки, неспособни да възкръснат.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf