Синя птица от Ботсвана

Дори и слънцето днес свети ми накриво,

през облак сив се мъчи да изгрее

без него всичко ми изглежда сиво

и птица в двора ми не пее.

Черешата и тя ми е сърдита

и клони спуща точно до земята

но вместо да ме гали, пита

защо си ровя вечно из душата?

Кафето от сметана побеляло

наказа устните ми с топла ласка

край, свърши сутрешното време,

след миг нахлузвам ежедневна маска.

Какво ли рамото ми пък сега докосва,

когато вятърът във клоните умира,

една блестяща, млада синя птица

до мен за отдих мъничко се спира...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf