Загадъчно

Денят угасна в бледа тишина,

разпери мракът пелерина черна,

притихна в порив северна вълна,

умората утеха тиха е наверно.

Размахват чайките прошарени крила,

целуват с полет самотата,

погълнат напосоки в бялата мъгла,

вървя в пространството на белотата,

което крие неразкрити тайни,

загадъчни сияния среднощни,

и самодиви в трепети омайни

нощта превземат непонятно мощни.

В пристанището все така е тихо

и птица притаява глас,

и все така морето се усмихва

на тайни, пренаписани от нас.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf