Две сърца - преплетени стебла на стогодишната лоза... озарени лица - сякаш са изгрели две слънца... парченца от пъзел, игра - живот безкрайна картина... и дом със деца и прекрасна градина - езеро - кристална сълзица от Рила... със спомени - люлка - напред - назад, ту нещо те бута, ту сякаш обратно те дърпа... не трябват ръце да откъснеш цветята - нали посадихме любов във сърцата... уникална магия - разцъфва полята от чувства, за миг да я забравиш си отива... и никога не се завръща...