Храмът

вечност

с орисията съпътствани

горим

от обикновените неща

взаимствани

си мислим че възкръсваме

и ние

а всъщност прошка

никой не е дал

и съдникът ни гледа

как щастливи

напускаме с букет

запалили свещица тънка

за стотинки

обител тясна

всъщност необятна

а чака той хвалебствений

на някого добро да сторим

и само тъй

от злото да се изцерим

това е храмът в който сме желани

а не в палати и дворци

с дарения за нови необяти

модерни църкви и икони

свещи като букови дървета

агнета наречени курбани

и що неверующа паплач клета

йощ за дан от немощ

на олтара трупа

спаси ги горестний

небето е свидетел

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf