Нощно, преди да стана тъмното в страната на луната

Изпитата отрова на отсъствие

ще те усмихне ли?!

И питаш се кое е същност?!

Не си празнувал никога…

Най-лунните ти нощи

са били без свещи.

А приказките са разказвали къртици…

От неприлично черна пръст

и слепота, която няма сетива.

Копринено докосване, което плаче.

Не ме наричай! Не си познал

дори съня, а искаш да приличаш…

Аз съм си своя светлина,

която свети с мен,

не отразявам, паря…

Брегът ме вика, а?

А кой ще ми даде да пия вятър?

Скалата, на която сядах, е просякиня.

Не искам повече да й приличам.

От сблъсъка на тъмнината с роклята й,

в гнездата на орлите е студено.

И полетите са свидетелства,

а силуетите на белите криле

събират топлината на луната.

Не мислиш ли, че може да приличаме

на двете й страни?!

Редуваме си образите, а?! Не мислиш ли?!

Днес съм по-светлата, а утре ще си ти…

За тъмната дали да си говорим после?!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf