последен стих ухаещ на сега

шепнат тъжно
струните на вятърът
които ме понасят с ятото
в самият край
на безкрайно-синьото небе
в което отразени
се окъпват звуците
на майката земя
а в тишината на върха
се ражда свободата на крила
които се простират
по бялото безвремие
завръщайки ме
към онази бяла топлина
разлята в дишащите клони
на венозно-тупкаща
зелена свобода

красиво е
това завръщане
към думите
живени по последен стих
от прецъфтяло вчера
но ухаещо сега

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vanya777
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-17 г.
прочитания: 195
точки: 66 ( виж далите точки )
коментари: 15 ( виж коментарите )
препоръчано от: 46 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42724
   Съобщения: 178717
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59588
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483