Разходка из Етъра
По камъните плъзна сякаш сянка
и миналото тихо изпълзя
от къщите, от тучната полянка,
дойде до мен, взе моята ръка... И тръгнахме... То иска да разкаже,
а аз пък любопитна съм да знам
за вчерашното, станалото, даже...
И ако може... Да отида... Там... Минаваме край мъничка река,
която влива в стара воденица
от благодатната си хемуска вода,
затракват камъни, брашно потича... А ето шарените черги,
изпрани веят свойте багри.
Прищя ми се така да се протегна,
че всичките в ръката си да грабна. Но миналото ме подръпва нежно
и ми показва старите симиди -
ухаещи и белоснежни,
подканва ме при тях да ида. И после - майсторите стари
в дюкяните си сякаш оживяха.
Тук свирка свири, там желязо пари,
а някой грънци меси под стрехата. Загледах се през каменните перила
и сякаш исках с поглед всичко да обхвана.
Край мене миналото пак се разпиля,
до следваща разходка. Без покана...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Shanka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-17 г.
прочитания: 73
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
