|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Тази тръпнеща ... горчивина...
Закъсняла съм май и не питам
колко болка във себе си сбрал,
и къде ли си дълго се скитал,
бос и гол във душа, прималял?...
Колко вятър си гонил по друми,
изкървяли от много лета...
колко облаци тъмни и думи
си преглътнал и колко си дал?...
Разгадавам те, мисля за тебе
и не смея да вдигна глава.
И във нощите дълги немея,
и въпроси кънтят у дома...
Дълго чаках те, скрита във мрака.
Като сянка прелитах над теб.
Като лъч те огрявах във злака,
тъмнината топях като лед...
Щом Съдбата е туй отредила,
аз покорно ще свия крила,
но за нищо не бих заменила,
тази тръпнеща... горчивина...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Shy
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-17
прочитания: 76
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7362
Автори: 1980
Произведения: 43701
Съобщения: 186052
Лексикони: 1895
Коментари: 61857
SMS-и: 778
Снимки: 4582
|
|
|
|
|
|
|
|
|
