|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Душа
Усмивката ти врати отваря,
като ново слънце изгрява
и небосвота ми черен озарява,
малко лъчи при мен достидат!
Твойте очи морско дълбоки,
изливат и преливат,
къпи се душата в плам
и накрая пак е черна,
и прозира...
Скрити мисли и мечти,
сподели със стените
идваш да запишеш,
търсиш нещичко красиво до мен.
Моля те! Остави!
Да ровиш в душата ми не можеш,
да се втренчваш в мен
и да претърсваш всеки кът.
Този, който може не иска,
а другите ги е страх,
дълбините са черни,
надеждата не води!
16.05.2008г
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: cvetity
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-05-16
прочитания: 55
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7364
Автори: 1979
Произведения: 43708
Съобщения: 187039
Лексикони: 1895
Коментари: 61914
SMS-и: 778
Снимки: 4573
|
|
|
|
|
|
|
|
|
