По телефона

Как си ти, не казваш нищо,

така специална си за мен,

оплиташ нишките разнищени

с дъха на порив обновен?!

Ех, и ти, сълзи в очите,

недей, изгаряш от печал,

и вие ли, брезички, тук стърчите

така прокиснали от жал?!

Любима, зная, ти си там,

но пак не казваш нищо,

и аз съм тук, говоря сам

в тревогата потиснат и разнищен.

Хей, малката, унила и посърнала,

пространството измамно ни дели,

не се страхувай, ще се върна,

раздялата е трудна... И боли...

Сега оставям телефона,

усмихвай се и не тъжи,

при теб ще сляза пак по склона,

"обичам те" единствено кажи!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf