СТАрИцА

Стара къща, старица тъжна,
от прозореца ме гледа, плаче.
Очите и огромни, сълзи капят,
миг и сякаш бях в тях.

Видях я млада и красива,
висока, изящна с финес.
Плуваше като лебед в бяло,
в езерна вода с любов.


А после я видях - майка,
обяда приготвя, вред ухае.
Уют и музика звучи,
щастлив живот в зрялост.

Видях я и грижовна баба,
с плетка до огъня седи.
Разказва приказки, очите греят
а внучето примряло я следи.

Стара къща, старица тъжна.
очите и следят ме,но изведнъж.
Лъч проблесна, огря ме обич,
взаймна бе и за двете тя.

02.2008

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf