По лилаво стъпвам, боса, (както съм била в съня) слънцето докосвам тайно - за топлина (не мога и не искам като него да блестя) и зелено пия - от новородените утра, и черно нося - във косите, а синьото - то ми е в кръвта...
Обичам жълтото в разкошните къдрици на звездите - фарове към неоткрити брегове... Виждам, в огнено-червено плачат и горят мечтите ... Казват (много често), че живея в други светове...
Особена... И непонятна, чувствата превързала съм с многоцветни панделки в душата и боде кристалното в очите - като сълзи... От този свят, избрах си любовта, но прегърнах самотата. И вдишвам (като за последно) аромат на прясно окосените треви...