Да ти припомня, че обичаше, дойдох

Не си изгубена във чернобялото.
Лицата не изгниват в този цвят.
Пейката въздиша, помни рамото,
сгушено в очи, да не почувства хлад.

И пътят, рано е да бъде листопаден.
Листата вятърът ще ги раздуха.
Той не винаги студен е, безпощаден,
понякога намира вярната пролука.

А колните, те все ще са надвесени,
да те запазят от дъжда се сплитат.
След всички пролети пристигат есени,
а лятото сезон е, в който си обичала.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf