Размисли в рима

Не е честно.

Просто не е честно.

Тъкмо във захлас се преоткрихме...

Тъкмо в светъл час се озарихме

от любов, разискрена отново -

пак животът меси се сурово .

Прозата житейска е слана

за разцъфналата нежна светлина.

Казваме си, че по-силни ставаме.

Може би е тъй, но загрубяваме.

Само видимите пречки забелязваме.

Най-същественото често не опазваме.

Дай ръцете си! И аз протягам двете -

ще опазим пламъчето-цвете!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf