Спомен за живота

Без да мисли, без да го желае
един път ражда се човекът.
Без да иска, без дори да знае
поема по житейската пътека.

А вижда камък тук
и в него се препъва,
Но нищо.. ей така, на пук – изправя се.
Човекът е човек – лесно той не се огъва.

А после среща нежна радост,
обича силно и деца създава
И посвещава им той свойта младост –
човек и трябва все да се раздава.

Но ето.. остарява бавно, догаря тялото
и виж как с тихи стъпки си отива,
Но знае той – човекът е човек. Веднъж се е родил,
веднъж живял е и затуй веднъж сега умира!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Artemida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-05-12
прочитания: 376
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7590
   Автори: 2049
   Произведения: 46499
   Съобщения: 226926
   Лексикони: 2101
   Коментари: 69656
   SMS-и: 803
   Снимки: 4738