Питаш ме: Обича ли те татко?
Как да отговоря ми кажи?
Малка си, все още не разбираш
болката от жалките лъжи.

Думичката *Татко* ме смразява;
буди в мен обида и тъга.
Твойта обич той не заслужава,
но не проумяваш ти това.

Все за него питаш и разпитваш,
с мъка сдържам своите сълзи.
Между мен и него всичко свърши.
Между нас остана само ти.

Отсега нататък ще разкъсваш
сърчицето си във обич неразбрана.
Ще се питаш с татко как да бъдеш
без да трябва да оставяш мама.

Мило мое, грешката е наша.
Носим ний пред теб вина голяма.
Цял живот не ще ни стигне, дъще,
да намерим цяр за тази рана.