Тази сутрин съм бяла и розова. Тази сутрин се смея със всички очи. Имаш в устните си нещо плодово... Не ме бутай да ставам, пък... ставай си ти! И не искам да знам, колко късно е - през прозореца слънцето маха с ръце. Ще те нагъделичкам до пръсване! Всъщност, що не ми сложиш кафе? Тази нощ беше просто вълшебна! Още пълна с нега, помежду ни лежи, на бонбонени капки, в кръвта си я мернах, по очите ти, облачна, топла пълзи... Престани да ме мериш с възглавници! Ставай бързо! Броя ти до две! Пак ли почваш с това... Що за навици? Ох... да ми беше направил кафе... -------------------------------------------------------------------------------------------------------------