Кафе, кафе...

Какво от теб остана във дома ми?

Май връхна дреха - като прилеп сив,

на закачалката е кацнала и тъжно,

чете най-новия ми стих.

----------------------------------------------------

И аромата на цигара на балкона,

подпира тъжно чашата с кафе,

като сълза изплакана и тъжна

да я докосна с устни, чашата зове.

-----------------------------------------------------

Това ще значи, че целувам тебе,

прегърнала сакото ти протрито,

а от небето ще вали кафе,

то сякаш от тъгата е пробито.

--------------------------------------------------------

Дъжда от спомени се изваля,

а мокротата му ме прави жива

здравей, отварям входната врата

кафето на балкона ни изстива. . .

-----------------------------------------------------

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf