НЕРАЗБИРАЕМАТА ВОЙНА

Сълзите ми пак ли не успяха да те спрат,

В ледовете на сърцата да открием път,

Нека маските - лица, запомниме добре

В реквизита на душата, пълен с грехове,..

Губихме си времето за: Кой, е по-виновен,

Кой кого е подредил, в триъгълник - любовен,

Вместо да си кажем, че обичаме се още,

Ние онемяхме! Резултат - безсънни нощи...

Днес какво остана - до безкрайност да кървиме,

Търсим, не любов... а сал момент да отмъстиме,

Вместо да живееме щастливи във наслада,

Щастието виждахме във другият - щом страда...

Честно да ти кажа, вече с теб сме нечовеци,

Вечно да се мразиме и вечно да си пречим,

Питах и живота, как така се променихме,

Как затрихме себе си и любовта убихме...

Губихме си времето, а в края на войната,

Себе си затрихме, не пленихме знамената,

Твойта крепост завладях, ти моята превзе,

Две сърца разбити. Пустош... Бойното поле...

Трябва ли да чакаме смъртта, да рабереме,

Че за нашата любов, сме склонни да умреме!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lamarin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-15 г.
прочитания: 70
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42726
   Съобщения: 178867
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59599
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483