На събуждане...

Закъде се разбърза
утро стеле едва
по вратите омайни предвесници
на събуждане
и тишина преди слънцето
и скоро вестници
ще разхвърля покрай казана
първият жив клошар
и животът ни ще се случи отново...

Закъде се разбърза
виж космонавти в екрана
на плазмата
как си плуват по СиЕнЕн
и усмивките им
угасват
угасват
с всеки поглед
все по-ранен
по-ранен...

Закъде се разбърза
още тихо е под липата
на двора
нищо че птиците
нищо че хората
се събуждат безкрили
ти нали летиш
и целуваш простора
с обаяние
и сълзите от вчера
когато заспиващ
не спрях да мълча
и да прецаквам
невероятната вечеря
която бях ти обещал
на свещи с ухание
и чаши с издълбани
по дъното сърца
пронизани от стрели
и копия
и някаква май прекалено
земна
целувка
избегна участието ми в сцената
но музиката продължи
да те измъчва
и да ти напомня
че сме създадени
един за друг
и бездругоподобни
врати
ни посочиха пътя
към днес да те моля
да не тръгваш
още...

Спри!
Закъде се разбърза...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: robertsmith
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-15 г.
прочитания: 98
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7281
   Автори: 1947
   Произведения: 42544
   Съобщения: 170486
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59244
   SMS-и: 762
   Снимки: 4439