Стъпка по стъпка отивам си. Свиквам. Малко ми трябва да тръшна вратата. Вече е късно. (И не, че го искам). Просто натиснах погрешка бравата.
Може би грешка или шесто чувство. Малко е късно за тези въпроси! Не, не сънувам. Отново се случва. Няма назад, а при теб е залостено.
Здрави резета, подпиращи минало. Там го оставих, не взех и минута. Минах през прага. И всичко е сринато. Нямах и време да се сбогувам.
Колко ли "сбогом" си чувал преди? Още едно ще е много натрапчиво. Помня от тръгване как ме боли. Помня и колко трудни са крачките. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------