Не плача много
(с теб научих да съм силна)
изглеждам весела, но никога щастлива.
И гледам лошо, гледам адски лошо -
света е жалък за синият ми поглед.
Не помня обещания и винаги забравям
(дори не помня защо съм се родила)
И нямам огън, имам само лед
и всяка пролет в мен замръзва красотата...

Не съм идеална, никога погрешна
и нямам си таланти - (дарба да обичам!)
обикновена съм и еднаква - като залез
и трудна за намиране, като роса.
И правя грешки, които да повтарям
и стрелям хаосно, и винаги във мен
(това съм аз - безименна и чужда)...

...слънцето залязва! Ще се оттеглям вече -
след 12 има само болка, а залеза не трябва да боли...

той е начало!

(въпрос на възприятия)

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: S.Dimitrova
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-05-15
прочитания: 112
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48993
   Съобщения: 212590
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73703
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954