Закъсняла подкова

Звънът на чук е стон на гръмотевица,
отронена в земята преддъждовно -
когато по Великден е залостена
вратата на ковача със подкова.

Със огън е подковата кована
до обич във ръцете на ковача.
Стопявана е удар подир удар.
Изстрадана е хладно. Без надежда.

Сега виси изстинала на камък.
Подобно стар геврек,
втвърден от чакане.
(Веднъж загубил вече апетита си,
не чака възкресение краваят).

Ръждясал
от напиване във кръчмата,
Ковачът хвърля в тъмното си вино
угарката на бившите й струни.

Смъртта я бе целунала по устните.
Подковата за обич беше късна.
Мълчи без дъх цигулката на тялото,
под земната подкова онемяло.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf