Болка

Дъхът ти изгори ме чак до болка
и чак до кръв отвориха се раните,
с които от години си играеш,
и само леко ги закърпваш.
Но аз съм като палмите самотни,
извиващи снагата си до долу,
болезнено е да си сам със вятъра,
но колко горд си, издържал на болката.
Не искам да си тръгвам на разсъмване,
не ме оставяй да кървя по пътя,
единствено на твоите сълзи солта
по раните си искам да усетя.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Izida
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-15
прочитания: 126
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43685
   Съобщения: 185592
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61825
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581