|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
И пак, и пак...
Отчаяно се молим за любов
и още по-отчаяно я губим,
красиво тръпнещи във нея плуваме,
греховно слаби в бездната потъваме
и давейки се, за да се спасим, изхвърляме
остатъците, със които сме пирували.
А Тя ни гледа малко уморена,
свидетелка на нашето безумие,
от всичко дала ни, и всичко взела,
сама се пита още можем ли да губим.
И бие гонга, и започва пак играта,
в която няма норми, правила,
победата отчита я единствено душата,
когато поразена е в целта...
и после много бавно, и дакато плаче,
изважда грешната стрела.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-15
прочитания: 63
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7362
Автори: 1980
Произведения: 43702
Съобщения: 186150
Лексикони: 1895
Коментари: 61867
SMS-и: 778
Снимки: 4582
|
|
|
|
|
|
|
|
|
