Някой ми бе казал, че реалността е лъжа, цветна грешна фантазия или тъмна игра. Може би замаяна и тъжна пак сънувам, но този някой ми напомня, че съществувам.
Някой ми вика по име и протяга ръка. Да я поема или това пак е шега!? Може би пак моят демон сив ми я подава, желаейки да потъна бързо във забрава.
Някой с две бистри очи ме гледа с тъга. Не зная защо и не искам да зная сега. Може би замаяна и тъжна пак сънувам, но този някой ми напомни, че съществувам.