Погледай ме

Събличах с тях без свян луните.
От голота превърнах ги в пустини,
опърлени от ветрове през дните,
а вечер от студа безкрайно сини.

Не си измисляй топлина по устните,
в сърцето ми отдавна съм я скрила.
Косите - посребрени са от истини,
не им прилича да са водопад от свила.

Ръцете няма да посмеят да погалят.
Ударили ведъж, на друго се научиха.
И думите забравих, вече ги завалям,
от толкова говорене избраха скуката.

Погледай ме, наистина е за последно.
Не си ме виждал толкова разръфана.
Изстина ти лицето, стана много бледо.
Сега видя, че подредила съм си куфара.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf