В ада...

Убих го поводно, макар и без причина
(навярно бе поискал да лети)
И помня смътно - беше топла зима
снегът почервеня, но то сълзи...

И после помня купих си икона
(изпитвах непотребност от молби)
Окачих я на стената с два пирона
и всяка вечер чувах как мълчи...

Така живях до сетният си спомен
(логичното се случи и умрях)
И там видях - във онзи свят огромен
убития от мен - и оживях...

Позна ме бързо - (сякаш ме е чакал)
помислих си след ада - на къде?
А той се смееше - дори не беше плакал
"Тук всички сме еднакви - без сърце..."

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf