Срещата със тебе мина бързо
и ти към своя дом вървиш,
а аз след тебе гледам тъжно:
-С какво ли пак се провалих?

Къде пак сбърках, моля те кажи ми!
Ела върни се, с мен бъди!
Аз моля те прости ми,
нашата любов спаси!

Но ти отказа и далеч отиде,
не се обърна даже щом крещях,
не ме погледна във очите
за тебе явно аз умрях!