ако можех

Ако можех 
пред теб да сложа 
китка цвете
и тогаз да си отида,
сърцето си да оставя 
на раздяла
и болката за капчица 
надежда. 
  
Ако можех 
пред теб да сложа 
нашия кораб 
и те попитам:
- ще вземеш ли и мен 
на борда? - когато знам, 
че съм те изгубил. 
 
Ако можех 
пред теб да сложа 
моята обич на раздяла...
не ме вини, 
защото в сълзите ми днес 
завинаги изгряла е тъга;
усмивка недокосната и бледа,
ти напразно ще търсиш 
обичта.
 
И така животът 
ще отмине без теб 
в едно безкрайно очакване
и нещо в мен докрая 
ще изстине - 
от днес не съм ти 
потребен вече.
  
И когато след малко 
си отида,
натоварен с грижи, уморен...
не приемай словата ми за обида -
умирахме дълго;
в душата ми е твърде студено.
 
Винаги ще те помня там на брега
в дни на надежда край Дунава бял
на острова наш тихо ще приседна,
макар и за твоя кораб закъснял.
 
Ако можех 
пред теб да сложа 
отровните стрели на раздяла...
ако можех -  нямам сили,
ти, ако можеш ми прости !

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf