НЕУДОБНО

Навлязох в римите на нечии мисли,

разкъсах с вик греха на тишината,

отидох си... за да не бъда същата,

съблякох и захвърлих вън вината.

Изправих се... за да не бъда повалена,

от черните ви помисли умирах,

сама прекръствах се пустинно,

и бряг... в безкрая си намирах.

И бях сама... и беше влажно, тясно,

до кости бях премръзнала в нощта,

но на душата ми... не беше ясно,

че е разпъната на Кръст от пошлостта.

И вечер прикована във лъжите,

насилвана... от чуждите очи,

преравяна... издирвана в мечтите,

от себе си отказвах се... боли.

Сега... когато вече се намерих

и в непознатите очи живея,

не бих предала себе си на части

и зная, че без теб ще оцелея.

Върви си... мястото до мен го няма,

душата ми усмихва се надеждно,

отивай си... вратата не отваряй,

очите ми към друг поглеждат нежно.

15.05.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf