Завръщане

от тръпката вселени да пресичам,

далечното пред мене се разгърна,

и някак си сега го чувствам...близко.

Оставам тук, където всичко земно,

мирише на усещане за цялост,

където небесата се оглеждат,

в реки, осъдени на младост.

Избирам си да бъда непонятна,

и себе си до край да разгадавам,

а времето да гали ненаситно,

косите ми, докато побеляват.

Завърнах се и спирам се до тебе,

(не ти дотегна мойто безразличие),

едно отавна чакано вълшебство,

накрая те превърна...във обичане.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf