|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
БЕЗ СМИСЪЛ
Разпилях си косите!
(Ухаят на вятър
и мокро сено).
Червени дантели
трептят
по полите
(не вещаят те
нищо добро).
Ще пия, там долу.
Във старата кръчма.
С небръснати
тъмни мъже.
Наливай ми,
още.
Аз пия до дъно,
момче!
Дали се страхувам!?
(Как даже ти хрумна)
Аз вечно се срещам
с пияни очи.
Те, дяволски празни,
по мене танцуват
и дивата пустош
във тях
все кърви.
Защо пребледнваш?
(О, моля те, стига!)
За мен ли сега се боиш?!
Луната отгоре
съвсем полудява,
отдавна невярваща
в хора добри.
Остави ме да пия!
(Почти ти крещя).
Аз тях
тази нощ
реших да надпия
и няма, повярвай ,
да спра.
Пияна да бъда!
Защо ми е нужно?
Хей, чу ли,
навън заваля!
А всъщност... е тъжно.
(по-тъжно
от вяра
в незрими неща).
Светът...
Се обича
не трезвен,
а само с пияна душа.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: theheart_ofthefire
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-05-14 г.
прочитания: 183
точки: 64 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 35 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7281
Автори: 1947
Произведения: 42544
Съобщения: 170486
Лексикони: 1828
Коментари: 59244
SMS-и: 762
Снимки: 4439
|
|
|
|
|
|
|
|
|
