|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Самота
Лежа сама в нощта,
изпълнена единствено с тъга
Едва ли бих могла отново да заспя,
след като луната своите очи разтла
В стаята се чувства само самота,
преизпълваща моята душа
След тебе нищо не остана,
а някога сякаш бяхме вечно двама
Наново да започнем - не, не искам
През всичко отначало не мога да минавам
Сърцето ми преди единствено за теб туптеше
и секундите да юли то броеше
Мислех си че един за друг сме отредени от съдбата,
но сега разбирам че просто тя си е играела играта -
научи ме безпаметно да обичам
някого, когото аз дори не виждам
В сърцето ми още се таи искра,
можеща да бъде угасена с една единствена сълза,
или пък буен огън пак да се разпали...
Всичко е в твоите ръце, разбра ли?
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Nightmare90
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-14
прочитания: 71
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7362
Автори: 1980
Произведения: 43701
Съобщения: 186052
Лексикони: 1895
Коментари: 61857
SMS-и: 778
Снимки: 4582
|
|
|
|
|
|
|
|
|
