… А наемът небето ще го плаща

Китарата дали е катафалка?
Износва катафалката мъртвец,
сбогуване износва, а китарата...
тъгата си износва, но не хвърля
от тялото си струните в ковчег.

Гробар ли съм? Гробарят пие вино
след всеки погребален, дълъг ден.
И виното му винаги е сладко-
защото осъзнава, че живее.

А аз не пия вино! Сух на гърло
копая те. Но винаги оставям
дори нищожен процеп във пръстта.
Защото смърт е твоето невръщане.

Ръжда ли ще съм вечно в твоя празник?
Или петно от мрачен мармалад,
в душата ти под наем пребиваващо?
И онзи светофар пред твоя дом
крадеца в мен ли все ще разпознава?

До тази вечер!
Няма да си спомням
букет или разстрел съм ти избрал.
( А може би букет преди разстрела)?

Когато се изпушим от безсилие
и пламъкът мълчание поръча,
ще седна още топъл за любов
при онзи алчен ъгъл на прозореца,
където светофарът зяпа лошо.

Китарата без страх ще си събличам
на струни за печелене на време,
а ти ще слушаш болната ми музика,
с цигара охладняла между устните.

Светът на колебливите ни кражби
догоре е натъпкан с мъртви фасове.
Небето му отдавна е запушено
с чадъри за приспиване на слухове.

До тази вечер!
Кървави ще паднат
чадърите, прегризани от струни.
Остане ли китарата, оставам!
А наемът небето ще го плаща.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf