Усмихнаха се

огън бе за всичките бездомни.

Усмихнаха се тъжните дори,

забравиха си нощите сиротни.

Надежда бе за всекиго от тях,

тъй чаканата капка за усмивка.

Погълнати от вчерашния страх,

отвиваха се от самотната завивка.

Вечер вече не заспиваха сами,

сега я имат тая глътка щастие.

Чакана е от преди да се родим,

опората във нашето нещастие.

За отдих все я гледат във нощта,

роди тя онзи огън във душите им.

Пак онази, снощната звезда,

пазителка от днес на дните им.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf