Човек с чадър и дъжд… така започва

Човек с чадър и дъжд

в  пастелни тонове 

на акварелно синьо.

Остатъци тъга, 

размити с четката 

са късали пространството

в листа 

под трите му страни.

Лилави очертания от топлина

в безплътни сенки

протягат своята ръка

да стоплят есента в чадъра.

Дъждът пропива в листа

и после се повтаря по ръкава,

и изпълзява заедно с човека

до мълчаливо кална локва. 

Дъждът вали, а четката 

невидимо рисува бели чайки…

от безразличие.

От ъгъла,

превърнал се в улук,

изтичат звуци от капчук,

за да преследват всяка капка,

докато прави виртуален кръг,

преди да се изгуби 

в отблясъка на локвата,

прибрала

един човек с чадър

от акварелно синьото.

Извън листа,

по масата на тази стая

прелива моята палитра...

и акварелът се разплаква.

Очите на боите 

започват да се сливат…

от тъмната страна на мрака,

изплуваха петна от мъх,

животът на светкавици във жълто,

от нощните листа  

преливащото тъмносиньо

и цвят от спускаща се вечер,

последвана от облаци на вятър,

със багри в прегоряло розово 

по залез слънце,

високото небе по обед,

измито още с изгрева

в зората на излитащи 

червени чайки…

Дъждът вали…

Навън е късна пролет…

И всяка част разказано 

се връща наобратно…

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf