Болка е било да обожаваш,да се отдадеш без свян в ръце,за които вечер си копнялас тръпнещо от сласт сърце.
Болка е било да имаш всичко - любовта, сълзите и смеха - да откриеш изгрева в очите,забулени с любовната сълза.
Болка е било да я докосваш,да се влееш цяла във страстта,сякаш си за вечно омагьосанв сън от пламък и вода.
И сега сърцето ми е чернос формата на пика, а във ментвоите следи изчезват бавнокато тъмен облак в ясен ден.
И не ще да завали в очите!Аз измих последните следис кръв, обливаща сърцето,но никога отново със сълзи!