Може би зад следващия хълм

Път лъкатуши

из странния свят-

дълъг, неравен...

Краката болят.

Цели в мазоли

са наште сърца.

Гладни и голи,

мечтите летят-

търсят посока

за неродени деца.

Хълмове мамят

с вечен копнеж -

сякаш сме само

дух и летеж.

Но ни прегражда

пътя река

с бърза, размътена,

силна вода.

Стари са вече

наште крила-

как да прелитнем

над тази река ?

Мъдро белеят

вече коси.

Бродът къде е-

да го прекосим ?!

Може би скрит е

той надалеч.

Или отминат-

изгубен е веч.

Жалба извива

на чанове звън.

Ти не заспивай

в немощен сън.

Ярост- надежда

удря ни с гръм:

бродът, изглежда,

е зад близкия хълм.

Стъпка след стъпка-

до сетен дъх,

може би е още малко,

може би този връх-

и ще се ширне

пред нас равнина-

чудната, търсена

дълго страна !

        В стари времена, когато нямало повече пасища в околността, пастирите тръгвали да търсят нови. Пътуването понякога било кратко, а понякога -по-дълго  от един цял човешки живот. Но човечеството все пак е оцеляло!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf