|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Да ме усетиш...
Изстинала, пиех от чашата мъка,
която сама си налях,
горещите въглени тайно в нощта
под тънка завивка разстлах
и легнах на нея без жалост, открито
разтворих пред теб крехка гръд,
откъснах сърцето в обич обвито
и дадох ти всичко... без плът.
Отпи от кръвта ми, усети дъха
на цветните пролетни дни,
на жарки лета в слънце облени
на есенни пъстри гори...
усети вкуса ми... ягодов, плодов,
откъсна назрелия грозд,
превърна го в вино сладко, но силно
и изпи в самота своя тост...
Накрая погали душата ми нежно,
с перце там изписа Любов,
с очи ме обгърна в красива надежда
и пак отлетя... без вопъл... без зов...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: bluedesi
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-13
прочитания: 74
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7364
Автори: 1979
Произведения: 43708
Съобщения: 187039
Лексикони: 1895
Коментари: 61914
SMS-и: 778
Снимки: 4573
|
|
|
|
|
|
|
|
|
