|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
На Нея
Бях вече сляпа, а онемях от красотата ти
и само въздухът пред мене те рисуваше,
по-чиста даже от планински вятър,
по-звучна и от песента на славея.
Бях твоя рожба, а не те познавах,
край теб минавах, странно безразлична,
сега се връщам, вкъщи все по-млада,
защото в мислите си още те обичам.
Бях твоят воин, после преродих се,
градих живот, а влязох във затвора,
със риск да ме намразиш, бях и деспотична,
сега съм никоя, но спомените ми са твои.
Объркани, уплашени, ни приютяваш,
но ний оставаме далеч от тебе,
не се отказвай и не се обезверявай,
децата винаги се връщат, дай им време.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Първият ми опит да напиша нещо за България...в миг на родолюбие.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-05-13 г.
прочитания: 91
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42753
Съобщения: 180306
Лексикони: 1842
Коментари: 59634
SMS-и: 763
Снимки: 4486
|
|
|
|
|
|
|
|
|
