|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Татко, не тръгвай!
Когато един мъж не обича една жена...
Татко, не тръгвай!
Ще стана добра.
Душата ми е пълна,
с нечовешка самота.
Можем да сме семейство,
мама те обича като преди.
Нали така е прието –
смъртта ще ви раздели.
Татко, не тръгвай!
Зная, че тя те нарани.
Нека се върнем назад,
в топлите минали дни.
Татко, не тръгвай!
Аз съм твоя дъщеря.
Чуваш ли и мама плаче,
тя е твоята жена.
Не искам доведени сестри,
да живея в друга къща.
Парят горещи сълзи
и болка ме обгръща.
Не искам втора майка,
да се грижи за мен.
Чуваш ли, осиротявам,
почерняш моят ден.
Татко, не тръгвай!
Аз съм твойта дъщеря.
Сърцето ми плаче...
Отиде си тихо в нощта.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Vani
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-13 г.
прочитания: 43
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42726
Съобщения: 178867
Лексикони: 1842
Коментари: 59599
SMS-и: 763
Снимки: 4483
|
|
|
|
|
|
|
|
|
