|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
На розата във храма
Стената е от песъчинки бели,
и с пръсти мога да я разруша,
а мислите ми, сухи, пожълтели,
са като стари есенни листа.
Ще срина пясъчната кула,
в основата и храм ще изградя,
но не молитвен, а съдбовен,
и не с икони, а с цветя.
И не от мириса на восък,
ще се омайва твоя дъх,
а много тих и омагьосан,
ще спреш до розовия кът.
И няма псалми да изричаш,
а ще обичаш, ще летиш,
душата ти ще е по-чиста,
от съвършенството
на розовия лист.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-13 г.
прочитания: 48
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42724
Съобщения: 178717
Лексикони: 1842
Коментари: 59588
SMS-и: 763
Снимки: 4483
|
|
|
|
|
|
|
|
|
