|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Нямам те, за да те помня вечно
Esteban & Daria_Georgievna
А можех да излъжа, че те няма
сред картините, които сам рисувах.
Далечна болка, че си, едва преминала
през окена ми с пиратски кораб.
Да бе пустиня, не би ми досвидяло
да ти дарявам капчици от моето
достойнство,
а ти си огън от вятъра разнесен и
поболя вълните на моето минало.
Аз исках да достигна до косите,
за миг единствено да вкуся аромата
на тази дето съм я имал и наяве
и някъде в мечтите нарисувана...
... Но аз отвръщах поглед от картините
като дете изплашено от призрак,
не исках да съм толкова обичана -
не огън съм била, а вятърът разнесъл го
наоколо...
И нивга не посмях да ти поискам
залък от честта на твоето майсторство.
И не страха, че съм обсебена прегърна ме,
а този, дето питаше с какво да ти отвърна.
Аз исках само да ме притежаваш
за няколко секунди вечност,
не съм била жената нарисувана,
затуй отминах -
не, нямах право да те приближавам,
отидох си,
за да ме помниш вечно...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: esteban
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-13
прочитания: 149
точки: 47 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46721
Съобщения: 196548
Лексикони: 2129
Коментари: 70297
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
