капка от мастило (като воал) загърна думите които ти нашепвах в стих без глас и ги понесе в пристанът на тихият ни залив където любеха се звуците от неразтворени криле а някога под нежният има полъх рисувахме със устни наше изначалие по датите в откъснато-живени страници от календара на босото ни вричане сега превърнато във песъчинки изтичащи през ъглите на топли спомени където мислите са в повече а небето някак се стесни
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------